· Единение ·

Духовна практика сутрин при събуждане

Споделяме с вас една Духовна практика от нашия опит, съставена от четири молитвени формули, които сме съчетали в едно през годините, като сме ги събирали от различни източници от Словото на Учителя Петър Дънов и сме ги прилагали като задача за дни и седмици. Формулите се казват сутрин рано, при събуждане, като начинът на казване (мислено или гласно) е упоменат в част от източниците, а където не е упоменат, го оставяме на вътрешния ви усет. След четирите формули следват пояснения от съответните източници, откъдето сме взели формулите. Същевременно можем да добавим, че сутрин при самото пробуждане, още преди да сме отворили очи и преди да сме се разсънили напълно, тялото ни е още отпуснато, а мозъкът ни е в режим на алфа вълни (в честотния диапазон от 8 до 13 Hz), при които става естествена активация на дясното мозъчно полукълбо, отговарящо за творчеството и интуицията. Всичко това са мощни фактори за благотворна Духовна Работа върху нас самите, а с това – и върху цялото човечество.

Формулите от сутрешната ни практика са следните:

  1. Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг.
  2. Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.
  3. Аз съм клон от Дървото на Живота.
  4. Анах Анахера Вахана.

(Упражнение с вглъбение и размишление в продължение на 2 седмици, 3 пъти на ден: сутрин при събуждане, на обед и вечер преди заспиване, с водене на дневник; за подробности – извадките по-долу.)

Из Словото на Учителя за тези формули:

1.

„Най-безопасният метод е: сутрин да мислиш за Бога, че е Любов, че е Всемъдър и Всеблаг. Това е първата молитва. Всяка сутрин, като станеш, помисли 1 – 2 минути върху това, че Бог е Любов, че Бог е Всемъдър и Всеблаг, и веднага ще почувстваш едно добро разположение, ще тонираш мозъка си. След като се произведе туй състояние, има други методи. Ние ще пристъпим вече към специални методи, ще пристъпим тъй, както Ангела, който, като дойде при Корнейла, донесе му същественото, донесе тази Светлина в неговия мозък и му каза: „Повикайте Петра – той ще ви научи същественото“. Когато човек възприеме същественото в себе си, тогава ще дойде един окултен Учител, който и да е, безразлично, за да го научи на онези основни правила, които трябва да изпълнява. Сега, Аз искам туй, първото правило, всинца да го приложите за две седмици. Ще си вземете едно тефтерче. Сутрин, като станете, ще отправите ума си към туй Разумно Същество. Ще отбележите в тефтерчето си кога сте започнали и след като си направите упражнението – има ли някаква промяна, какво сте почувствували. Ще го правите три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. След две седмици ще видим какъв резултат има. И тъй, всеки ще си вземе по едно тефтерче. Ще кажете: „Без тефтерче не може ли?“. Не може. Едно малко тефтерче ще си имате в джоба и ще си отбелязвате в него. Ако пропуснете да направите някой път упражнението, ще бъдете толкова искрени, ще отбележите, че сте пропуснали. Няма да избегнете това – някой пропуснал и после не отбелязал. Това е опасно. Ако пропуснете, ще отбележите вашата погрешка – нищо не значи. Във всичките си упражнения ще бъдете искрени, ако искате да имате резултати. Този опит ще го правите две седмици. Вие имате стари възгледи, които много мъчно може да се изкоренят. Ще каже някой: „Не е ли по-хубаво аз да стана сутрин и да си направя една хубава молитва?“. По-хубава молитва от тази няма в света: да помислиш, че Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг. По-хубава молитва от тази Аз не зная. Като помислиш за Бога, че е Любов, ще ти се стопли сърцето; като помислиш за Бога, че е Всемъдър, ще дойде Светлина в ума ти – няма по-хубаво нещо. И Аз съм казвал тъй: Светлина – в умовете ви, Чистота – в сърцата ви, и Истина – в Душите ви. Светлината ще ви даде знания, Чистотата ще ви даде сила и стремеж, а Истината в Душите ви ще ви даде свобода. Това е Моето правило, нали ви го дадох.

И тъй, който иска да има Светлина в ума си, щом помисли за Бога, че е Всемъдър, веднага Светлината ще дойде в ума му. Щом помисли, че Бог е Любов, ще дойде Топлината, а когато се яви Топлината, заедно с нея ще дойде Чистотата. Нали вие само с вряла вода правите дрехите си чисти? Без Топлина, Чистота не може да има. Туй ще имате предвид. Като станете сутрин, ще дойдат вашите стари учители, ще ви кажат: „Не му е времето, може да си поспиш, има време“. Не – първото нещо, щом се пробудиш, е да кажеш тази молитва. Но кога? Като си легнеш вечерно време и като си спал през нощта много добре, спокойно. С първото пробуждане направи упражнението. Ако си се пробуждал и заспивал, законът е друг. При първото пробуждане не лягай повече да спиш, стани и направи туй упражнение. След него вече не лягай! Вие ще кажете: „Ами ако е в един часа?“. В един часа няма да се събудите вие. Вие ще се събудите в 3, 3 1⁄2 или в 4 часа. При безпокоен сън ще се събудиш в 1 ч., в 2 часа; който спи добре, той ще се събуди в 3, 3 1⁄2 часа, а аристократите ще се събудят в 6, 7, 8 или 9 часа и ще кажат: „Успали сме се“.

И тъй: упражнението сутрин ще го направите рано, на обяд – преди 12 часа, а не след 12 часа. На работа си някъде – туй упражнение ще може да го направиш навсякъде. Вие може да се спрете 1, 2, 5 минути. Колкото и да е строг вашият началник, ще вземете перото да работите и ще си отправите ума нагоре с мисълта, че Господ е Любов. И никой няма да забележи, че правите това. Няма условия, които да ви попречат. Даже и жената, като готви, като пържи в тиганя, за 2 – 3 минути може да спре лъжицата. Няма да ви изгори яденето. Ако ви изгори яденето, Аз ще ви го платя. Няма да изгори.

И тъй, Аз искам вие да помогнете да се възстанови тази хармония. Ако вие не турите хармонията, тя скоро иде в света, тя сама ще се въдвори. Защото онези цигулари, които са майстори, сами си нагласяват цигулката, а онези, които не са майстори, други им ги нагласяват. Тъй че, ако ги оставите, други пък ще ви ги нагласят. Ние сами трябва да знаем поне да нагласяваме цигулките си.

Сега, разбрахте ли първото правило? Вечерно време, 5 минути преди да си лягате, ще си направите упражнението. Сега в тази Школа да не казва някой, че Аз оставам при особено мнение. Особено мнение тук няма. Който иска особено мнение, то значи: аз ще взема от Школата туй, което ми трябва, а за другото оставам на особено мнение. Който иска да остане при особено мнение – отвънка. Който и да е ученик, който не е готов да направи туй упражнение, той не е достоен за ученик. Сега, Аз да ви помогна на туй упражнение, макар да съм го правил много пъти, пак ще го правя за две седмици с вас. Някои от вас може да имате изкушение, че ученикът трябва да го прави, а Учителят – не. Аз ще го правя с вас. Запитват: „Откога да го започнем?“. От тази вечер. В тефтерчето ще си отбелязвате часа, когато сте го направили и трите пъти през деня. Ако нямате часовник, поне да отбележите, че сте го започнали. Ще си отбелязвате в тефтерчето само с една буква какво сте почувствали. Ако почувствате Любов, ще турите само буквата Л. Ако почувствате сила, ще турите само буквата С. Ще пишете само преживяванията си, и то само с букви. Другояче вие ще се отклоните. В туй упражнение все-таки ще ви дойдат някои нови мисли, забравени мисли, нови чувства, ще се прояви във вас нещо благородно, ще влезете в тези течения. Аз ви давам това упражнение, понеже влизате в Школата. Всякога не може да имате туй упражнение; да го знаете това. Друг път, и хиляди левове да плащате, туй не може да го имате. Да не мислите, че всякога можете. Туй е специално упражнение и ако го използвате – добре. Ама може да кажете: „Друг път!“. Не, всички неща в Природата си имат определено време. Не го ли направиш навреме, вратата е затворена. Не отидеш ли навреме, вратата е затворена, ще чакаш. Почнеш ли да хлопаш, ще ви кажат: „Не ви познаваме“ – оставате си назад. Вие ще благодарите, че ви дават един опит за 2 седмици, не повече, за 2 седмици само. След 2 седмици ще спрете, няма да го употребявате. Подир 2 седмици, и да искате, няма да дойде то. Ще кажете: „Ама ние го знаем това нещо“. Не го знаете. „Ние сме го мислили“. Не сте го мислили още. Ако вие възприемете слънчевата светлина чрез отражението й през 10 огледала, през които е минала, и ако я приемете направо, има голяма разлика. В туй положение ще имате най-малко първото отражение на тази Светлина, която ще слезе от Горе. Сега, няма да бъдете предвзети, да казвате, че ще останете на особено мнение. Никакво преувеличение!

Това ще бъде встъпление към упражненията, които постоянно ще правим. Ред упражнения ще имаме.“

(Предназначението на музиката, л. от 20 април 1922 г., ООК)

2.

ОБИКНОВЕНО И БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ

Размишление.

Кои неща в живота са важни? Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава. Представете си, че един учен изпитва голям глад. По особени причини той не е ял два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно: да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на Природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях? Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда как Слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от Слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си. Напротив – колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания. Те нямат нищо общо с Реалността. Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път. Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало. Неща, които се явяват и скоро изчезват, не са реални.

На фигура 1 виждате две концентрични окръжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окръжностите. Силите, които действат в концентричните кръгове, са равномерни; силите, които действат върху вълнообразната линия, са крайно интензивни и експанзивни. В случая, вие виждате окръжностите, виждате и вълнообразната линия и казвате, че те са реални величини, защото в тях действат сили. Всъщност реалността е в силите, които действат в тях, а не в самите величини, които се образуват под влиянието на силите. (Фиг.1) Ако силите не действаха, величините нямаше да съществуват.

Какво представя правата линия? Път, изминат от една точка. Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия. Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? Защото в ума и в сърцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя, противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек? Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек? Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по-слабо от неговото. С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото Висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и Висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали. Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието, никаква благородна работа не може да се свърши.

Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището. Те учат много, а малко придобиват. По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо? Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата, той свършва училището с отличен успех. Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония. И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действа благоприятно върху учителя. Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.

И тъй, за да има разположението на професора си, студентът трябва да се смири. Смирението подразбира проява на Божественото съзнание. Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява Висшето съзнание. Така между тях се създава връзка. Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си. Следователно той може само да покаже какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи професорът да е престанал да работи. Щом спре на едно място, студентът ще го настигне. Но докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне. С други думи казано: невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание. На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото, или обикновеното.

Погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че и младият иска да докаже на стария, че знае повече от него; и старият иска да докаже на младия същото. Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него. Докато живее във Висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария. Значи, силата на човека се крие в неговото Висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята Душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.

Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. „Невежа съм.“ Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. „Грешен съм.“ Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка, и ще станеш праведен. „Беден съм.“ Не си беден. Възстанови скъсаната връзка – и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си. Никакви извинения не помагат. Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.

Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека – това значи да се възстанови връзката между ума и сърцето, между Душата и Духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли какво ще ядете? Нищо не знаете. Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре – и след като се нахраните, знаете вече какво сте яли. Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен. Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.

Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.

Какво представя Божественото съзнание? Височина, т.е. висок планински връх. Какво представя обикновеното съзнание? Долина. За да се ползва долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече от горе на долу, а не от долу на горе. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужна воля. Който има отличен ум и отлично сърце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри. Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърцето са също разумни. Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Първите са близки, сродни Души, а вторите – далечни, чужди едно на друго.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

39. лекция от Учителя, държана на

5 юли 1929 г., София – Изгрев

3.

„Учете, без да се обезсърчавате. Кажете си: Аз съм клон от Дървото на Живота, има кой да се грижи за мене. Дръж се за Дървото, и не губи връзката си с него. Каже ли си човек, че е клон от Дървото, т.е. частица от общия, Целокупен Живот, разбираме, че животът на частите образува Цялото, и Цялото обединява всички части.

За да разберете идеята за частите и за Цялото, първо трябва да я посадите в ума и в сърцето си, да изникне, израсте, да даде плод. Имайте търпение, докато тя даде плод и го опитате.“

(Методи за наблюдения, л. 21 декември 1928 г., МОК VIII г., том Възможни неща)

4.

Анах Анахера Вахана (формулата е на древния Ватански език). Според Елеазар Хараш това е формула, дадена от Учителя. Ето два приблизителни превода, които Елеазар Хараш дава: 1. Животът е живот само чрез Тебе; 2. Ти си Жезъл на моята Истина.

Относно Творчеството

Тук ще публикуваме плодовете на лично и колективно творчество, които се разпространяват даром и са родени с много специално отношение към Единния Творец, Който ражда всичко в нас.

Творчеството е дълбоко съкровен процес, в който ние преживяваме Искрица от Целокупното Творение, избрала да се изрази чрез нас в миг на Откровение.

Прекланяме се пред Първичния Пламък, от който е избликнала тази Искрица, запалила в нас живеца на ново осъзнаване!

Участие в братски събор и конференция във Варна, 6 – 10 септември 2023 г.

Мили приятели, с радост ви съобщаваме, че тази година планираме да участваме с представяне на съставената от нашия екип книга „ЕДИНСТВОТО КАТО ПРИНЦИП И ПРОЯВА“, както и с ЩАНД с книги, рунически символи и свещени надписи, в следното събитие в град Варна, от 6 до 10 септември включително (като представянето на книгата ни е на 7 септември от 15 до 16 ч. на братското лозе), което е съчетание от две събития, събор и конференция, провеждащи се на две различни места в града:

ГОДИШЕН СЪБОР НА ВАРНЕНСКОТО БРАТСТВО 2023

6 – 10 септември 2023

Локацията на братското лозе https://goo.gl/maps/i3TBq3Ldvtzt4CJWA

и

Национална научна конференция „100 ГОДИНИ МЛАДЕЖКИ СЪБОРИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Основна тема на конференцията: Разцъфтяване на човешката душа

Аудитория, Икономически университет – Варна, бул. Княз Борис I № 77

Цялата програма на братския събор можете да видите тук: Facebook

и тук: Годишен събор на Варненското братство 6-10.09.2023 – Общество Бяло Братство – Официален сайт (beinsadouno.org)

Предварителната проограма на конференцията вижте тук: Microsoft Word – Conference 100Y Youth Meetings Second Call.docx (beinsadouno.org)

Добре сте дошли на събора и конференцията!