ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ТИФЕРЕТ. Слънцето в духовната практика

Описание

„Когато се концентрираме в Слънцето, което е центърът на нашата Слънчева система, ние се приближаваме към своя собствен Център, към своя Висш Аз, който е нашето вътрешно Слънце: ние се сливаме с него – и малко по малко, ставаме подобни на него. Но да се концентрира човек в Слънцето – това означава също и да се научи да мобилизира всички свои мисли, всички свои желания, цялата си енергия за реализирането на Високия Идеал. Онзи, който работи за обединяването на многобройните хаотични сили, които го дърпат във всички посоки, за да ги насочи и „изстреля“ в една-единствена сияйна, спасителна посока за Слава Божия, става като запалено огнище: толкова могъщ, че е способен да грее и пръска лъчи в пространството. Да: човек, който е съумял да овладее всички наклонности на своята нисша природа и да им бъде господар, може да раздава от своите блага на цялото човечество – и става подобен на Слънцето. Този човек живее в такава свобода, че разширява пределите на своето съзнание, обхващайки целия човешки род, върху който излива преизобилно от Светлината и Любовта, струящи от него… На Земята трябва да има все повече и повече хора, способни да се посветят на тази работа със Слънцето, защото единствено Любовта и Светлината ще преобразят човечеството.“

Учителят Омраам Микаел Айванов (1900 – 1986), френски философ и педагог от български произход, пристига във Франция през 1937 година. Макар творчеството му да разглежда многобройни аспекти на Науката за Посвещението, той уточнява: „Въпросите, които ни вълнуват, са все едни и същи: да осъзнаем нашата истинска същност, да открием смисъла на нашето съществуване и да преодоляваме трудностите по нашия Път. Не искайте от мен да говоря за други неща, защото неизбежно ще се връщам на същите теми: нашето израстване, срещаните трудности, Пътят, който ни предстои да извървим, както и методите, необходими в този Път“.