ТАЙНИТЕ НА КНИГАТА НА ПРИРОДАТА

Описание

СЪДЪРЖАНИЕ

I Книгата на Природата
II Денят и нощта
III Изворът и блатото
IV Женитбата – всемирен символ
V Работата на мисълта: извличането на квинтесенцията
VI Могъществото на Огъня
VII В съзерцание на голата Истина
VIII Градежът на къщата
IX Червеният и белият цвят
X Реката на Живота
XI Новият Йерусалим и Съвършеният Човек
Портите на Новия Йерусалим: Бисерът
Основите на Новия Йерусалим: Драгоценните камъни
XII Да четем и пишем

„Още от незапомнени времена, човекът е бил считан за умален модел на Всемира. В древните храмове човешкото същество е било изобразявано като ключ, способен да отвори портите на Двореца на Великия Цар, защото всичко съществуващо във Всемира, като материя и като енергия, се намира вътре в човека, макар и в по-малка степен. Ето защо Всемирът е наречен Макрокосмос (т.е. „Големият свят“), а човекът – Микрокосмос (т.е. „Малкият свят“); а Бог е Името на Върховния Дух, създал и Големия свят, и Малкия свят, Който ги оживотворява и поддържа тяхното съществуване.

За да живее и да се развива, този Микрокосмос, който е самият човек, непременно трябва да остава винаги в съприкосновение, в постоянна връзка с Макрокосмоса – Природата, непрестанно извършвайки обмен с нея: именно този обмен наричаме живот. Животът не е нищо друго освен непреривен обмен между човека и Природата. Ако този обмен бъде възпрепятстван, последиците от това са болести и смърт. Всичко, което ядем, пием и вдишваме, е Животът на самия Бог. Нищо не съществува в Космоса, което да не е оживотворено и одухотворено от Божия Дух. Всичко живее, всичко диша, всичко трепти и е в свещено общение с този велик поток, който излиза от Бога и напоява Вселената, от звездите до най-микроскопичните частици.

За да бъдат щастливи и в пълнотата на изобилието, хората трябва да се научат да извършват правилен обмен, а най-вече – да отварят сърцето си за Природата, да чувстват, че са свързани с нея, че са част от нея. Които отварят сърцето си за този Божествен Поток, пронизващ целия Всемир, извършват съвършен обмен – и в тях се пробужда нов Разум, благодарение на който започват да схващат и най-фините философски въпроси. От сега нататък трябва да се учим да „вадим цитати“ от Великата Книга на Природата.

За един Посветен, да четем – това означава да сме способни да разгадаваме фината, скрита страна на предметите и съществата, да тълкуваме символите и знаците, поставени навсякъде от Космичния Разум във Великата Книга на Всемира. А да пишем – това означава да оставим своя отпечатък в тази Велика Книга, да въздействаме на камъните, растенията, животните и хората с магическата сила на своя Дух.“

Омраам Микаел Айванов

Учителят Омраам Микаел Айванов (1900 – 1986), френски философ и педагог от български произход, пристига във Франция през 1937 г. Срещайки се за първи път с неговото слово, оставаме удивени от многообразието на разглежданите от него аспекти на един-единствен въпрос: човекът и неговото усъвършенстване. На каквото и да спре своето внимание, той неизменно го разглежда от позиция на начина, по който човек би могъл да го оползотвори, за да постигне едно по-добро разбиране на самия себе си и да управлява по-добре своя живот.