РУНИЧЕСКИ КОМПЛЕКТ (правоъгълни плочки от дърво)

Описание

ПРОИЗХОД НА РУНИТЕ

Думата руна произхожда от староисландския корен rún, както и от старогерманското rũna, означаващи тайна, шепот, така че може да се преведе като нашепнато Тайнство, шепот на Тайните. Руните са символите на свещената древна азбука на германските, скандинавските, келтските и британските народи, и по-специално на друидите, келтските жреци. Считат се също свързани с някои прабългарски писмена. След християнизацията на северна и централна Европа постепенно били изместени от латиницата. В скандинавската митология се разказва, че Один е получил руните като мистично Откровение за Сътворението на света чрез акт на саможертва, приковавайки се със собствените си ръце с помощта на копие върху Дървото на Живота, наречено Игдрасил. Кой всъщност е бил Один? Едни източници го считат за Божество, други го свързват с името на вожд на племе – историческа личност от I в. Трети сочат, че това е бил тайнствен шаман с мистично излъчване и чудодейни способности. Който и да е бил, със сигурност в полученото от него Откровение за руническите символи е имало Божествена намеса. А твърде вероятно е и трите фигури да са съществували, тъй като те не се изключват взаимно и по-скоро това потвърждава една приемственост на Тайното Познание. Руните са били използвани за гадаене, за отговори на въпроси, за ориентиране във времето и пространството, за магически ритуали, за правилно залагане и отглеждане на посевите, за лекуване и като защитни талисмани. В древните племена е имало специална „длъжност“: рунически шаман (мъж или жена), който е имал специални мироглед и начин на живот, облекло и атрибути, така че да може да помага на племето чрез руните. Самите руни били изсичани върху камък, издълбавани или прогаряни върху късчета дърво или изписвани върху друга гладка повърхност (по-специално върху лични вещи или предмети от особено значение за притежателя им). Руните се пеели ритмично под звуците на шамански тъпан и така се призовавали силите, свързани с тях. Важен атрибут бил шаманският жезъл, символизиращ трите плана на Космичното Дърво на Битието – корени, стъбло и клони с цветове и плодове. И все пак, най-дълбоките тълкувания на тези древни символи идват от тяхното космогонично, митологично, магическо значение. Ето защо те са всъщност един много мощен метод за себепознание (Микрокосмоса) и познание и на външната Вселена (Макрокосмоса).